Как и кога да използваме PX, REM, EM, %, VH, VW

Когато изграждаме или персонализираме уебсайтове с WordPress, често се налага да определяме размери, отстояния и пропорции на елементите. Тези решения се основават на CSS мерните единици, а именно: PX, REM, EM, %, VH и VW, плюс Media Queries, които позволяват различни стилове при различни ширини на екрана.

По-надолу ще разгледаме всяка единица в дълбочина – кога и как е най-подходящо да се използва, къде може да ви затрудни и какви любопитни факти се крият зад нея. Ще добавим и няколко практически съвета за Media Queries, за да постигнете по-пълен контрол над адаптивността (responsive design) на вашия WordPress сайт.

PX (Пиксели)

Какво представлява PX?

PX (пиксел) е една от най-познатите и често използвани единици в уеб дизайна. От гледна точка на CSS, 1px се смята за „референтен“ пиксел и не винаги е равен на един физически пиксел на екрана. Например, при устройства с висока плътност на пикселите (като Retina дисплеи), един CSS пиксел може да съответства на няколко хардуерни пиксела. Въпреки това, за практическото проектиране на уебсайтове, PX се смята за стабилна, „абсолютна“ единица.

Кога и защо да използваме PX?

1. Прецизен контрол: Ако искате даден елемент (икона, бутон, контейнер) да има точен и консистентен размер на всякакви устройства, пикселите са добър избор.
2. Детайли: Подходящи за икони, бордери (border-radius), сенки (box-shadow), или всякакви декоративни елементи, където прецизността е важна.
3. Постоянен дизайн: Ширини на колони, максимални размери на изображения, твърда височина на раздели.

Любопитен факт

Думата „пиксел“ идва от съкращението на „picture element“. В контекста на CSS, обаче, пикселът е „абстракция“, което означава, че не е задължително да отговаря на действителния размер на точките върху екрана. Поради това, сайтът ви ще изглежда сходно дори на устройства с различна резолюция, стига да задавате размери в PX последователно.

Примерен код

.header {
  width: 1200px;
  margin: 0 auto;
}
.icon {
  width: 24px;
  height: 24px;
  border-radius: 4px;
}

В този случай .header ще е винаги 1200px, а иконата ще остане 24x24px на всички екрани.

% (Процент)

Какво представлява %?

Процентът (%) е относителна единица, която изчислява размера на даден елемент спрямо неговия родител. Например, width: 50%; означава, че елементът ще бъде с половината от ширината на контейнера, в който се намира.

Кога и защо да използваме %?

1. Адаптивност: Елементът автоматично се намалява или увеличава заедно с родителя си, което помага за по-лесен responsive дизайн.
2. Padding и Margin: Когато използвате % за вътрешни и външни отстояния, тези стойности ще се „преместват“ пропорционално с промяната на размера на родителя.
3. Флуидни оформления: Процентите са идеален избор, когато искате колони или блокове, които динамично да се подреждат и преоразмеряват на различни екранни ширини.

Любопитен факт

Един от първите флуидни дизайни в уеб е бил базиран почти изцяло на процентни ширини. Така съдържанието можеше да се „стяга“ и „разтяга“ според наличното пространство, без да се появява хоризонтална лента за превъртане.

Примерен код

.container {
  width: 80%;
  margin: 0 auto;
  background-color: #f5f5f5;
}
.inner-section {
  padding: 5%;
}

Тук .container заема 80% от пространството на родителя (или самия body, ако няма друг контейнер), а .inner-section има padding, пропорционален на собствената си ширина.

VH и VW (Viewport Height и Viewport Width)

Какво представляват VH и VW?

• VH (Viewport Height): 1vh е равен на 1% от видимата височина на прозореца (browser viewport).
• VW (Viewport Width): 1vw е равен на 1% от видимата ширина на прозореца.

Кога и защо да ги използваме?

1. Пълно екранно оформление: Ако искате даден раздел да заема цялата височина на екрана, задавате height: 100vh;. Често се използва за „hero“ секции или начални банери.
2. Анимации и динамични оформления: При промяна на размера на прозореца, VH и VW автоматично се приспособяват, което може да е забавно за интерактивни дизайни.
3. Предпазливост: Някои мобилни браузъри (особено iOS Safari) имат специфично поведение при показване/скриване на адресната лента, което може да промени стойността на vh.

Любопитен факт

Поради различното поведение на мобилните браузъри, „100vh“ понякога не отговаря на 100% от действителния видим екран. Това е и причината много уеб дизайнери да използват JS хакове или комбинация с CSS calc() за по-прецизен контрол.

Примерен код

.full-screen-section {
  height: 100vh;
  width: 100vw;
  display: flex;
  align-items: center;
  justify-content: center;
  background: #222;
  color: #fff;
}

Тук секцията заема цялата видима площ, както по височина, така и по ширина.

REM (Root EM)

Какво представлява REM?

REM е относителна единица, която се базира на размера на шрифта в root елемента (обикновено HTML). По подразбиране повечето браузъри имат font-size: 16px за HTML.

Кога и защо да използваме REM?

1. Перфектно за шрифтове: При дизайн, ориентиран към достъпност (accessibility), REM позволява на потребителя да променя базовия размер на шрифта от настройките на браузъра си, а сайтът се адаптира автоматично.
2. По-малко математически главоболия: 2rem = 32px (ако базата е 16px), 1.25rem = 20px и т.н. Лесно е да се изчислят.
3. Гъвкавост: Ако потребителят предпочете по-голям шрифт (например 18px вместо 16px), всички елементи, зададени в REM, ще се увеличат автоматично и пропорционално.

Любопитен факт

REM е въведена, за да реши проблема с наследяването на размера на шрифта при EM. Така вместо да се смята всеки път спрямо родителя, REM винаги „гледа“ към корена на документа (HTML), давайки по-голяма предвидимост.

Примерен код

html {
  font-size: 16px;
}
h1 {
  font-size: 2rem; /* 32px при базов размер 16px */
}
p {
  font-size: 1rem; /* 16px при базов размер 16px */
}

Ако потребителят настрои браузъра си на по-голямо DPI, тези стойности ще скалират автоматично нагоре (или надолу).

EM (Относително спрямо родителя)

Какво представлява EM?

EM е относителна единица, която се базира на размера на шрифта на родителския елемент (не на root-а, както REM). Например, ако родителят има font-size: 20px, тогава 1em = 20px.

Кога и защо да използваме EM?

1. Line-height: При line-height: 1.5em; получавате автоматично 150% от размера на текущия шрифт. Ако шрифтът се промени на по-голям или по-малък, line-height се наглася пропорционално.
2. Padding на бутони: Ако бутонът има font-size: 1.2rem, а вие зададете padding: 0.5em 1em;, разстоянията ще се увеличават и намаляват заедно с текста в бутона.
3. Вложени елементи: Може да стане объркващо, ако имате много вложени контейнери, всеки с различен font-size. Тогава изчисляването на крайната стойност на em става по-трудно.

Любопитен факт

Исторически, em идва от типографията, където 1 em е бил приблизително равен на ширината на буквата „M“ в даден шрифт. И до днес запазва идеята за „съотношение спрямо шрифта“, въпреки че вече не е буквално свързано с конкретна буква.

Примерен код

.button {
  font-size: 1rem; /* 16px */
  padding: 0.5em 1em; 
}
.text-block {
  font-size: 1.125rem; /* 18px */
  line-height: 1.5em;  /* 27px */
}

Вместо да мислите в пиксели, можете да зададете стойност, която се множи спрямо текущия шрифт.

Media Queries

Какво представляват Media Queries?

Media Queries са механизъм в CSS, който ви позволява да прилагате различни стилове в зависимост от характеристиките на устройството или прозореца на браузъра (width, height, resolution, orientation и т.н.). Най-често се използват за създаване на responsive дизайн.

Как и защо да ги използваме?

1. Адаптивен дизайн: Можете да пренаредите или промените стила на елементите, когато прозорецът е под или над определена ширина.
2. Оптимизация за мобилни устройства: Често срещано е да виждате Media Query, който се активира при max-width: 768px, например, за да стилизирате дизайна за таблет или телефон.
3. Съвместна употреба с единици: Често се използват PX за задаване на breakpoint-и:

@media (max-width: 768px) {
  .container {
    width: 100%;
    margin: 0;
  }
}

Но можете да използвате и em или rem, например:

@media (max-width: 48em) {
  /* 48 * 16px = 768px при базов размер 16px */
}

Любопитен факт

Използването на em или rem в Media Queries позволява дизайнът ви да реагира не само на размера на прозореца, но и на потребителските предпочитания за шрифт. Ако потребителят е увеличил базовия шрифт, breakpoint-ите ще се адаптират съответно, което може да подобри достъпността.

Как да прилагаме всичко това във WordPress

1. Child Theme (Дете-тема): Когато искате да промените стиловете на вашата основна WordPress тема, винаги е препоръчително да ползвате child theme, за да избегнете загуба на промени при ъпдейт на основната тема.
2. Допълнителен CSS: В Appearance > Customize > Additional CSS можете да добавяте нов код, използвайки всички разгледани единици и Media Queries, без да рискувате да променяте системните файлове на темата.
3. CSS плъгини: Плъгини като CSS Hero или Yellow Pencil предлагат визуални редактори, чрез които можете да избирате (px, %, em, rem и др.) без да пишете ръчно CSS. Те също улесняват прилагането на Media Queries за по-персонализиран подход.
4. Работа с Page Builders (Elementor, Divi, Avada и др.):
   • В Elementor можете да посочвате размери (px, %, em, rem, vh и vw) директно в UI контролите на виджетите. Можете също да добавяте персонализирани CSS в секцията за Advanced настройки на отделен елемент.
   • Divi има вградени настройки за адаптивност, където можете да променяте стиловете (включително мерните единици) за различни breakpoints.
   • Avada и други популярни page builders също предлагат интерфейс за избор на мерна единица. Така не се налага да пишете ръчно CSS, но ако искате повече контрол, винаги може да добавите потребителски код и да използвате Media Queries за по-специфични корекции.
5. Гутенберг (Block Editor): При по-новите версии на WordPress можете да добавяте CSS класове към всеки блок и в последствие да ги стилизирате в Additional CSS или във файловете на вашата тема (child theme). По този начин имате пълен контрол над всеки елемент.
6. Плъгини за Responsive Design: Има и специфични плъгини за responsive дизайн, които улесняват прилагането на Media Queries, включително шаблони за различни breakpoints.

Изборът на метод зависи от личните ви предпочитания и нивото на умение в писане на код. Ако искате визуален контрол – използвайте Page Builders. Ако предпочитате да управлявате всяка подробност – добавяйте CSS ръчно в child theme файлове или в Additional CSS.

Използване на calc() и типографски скали

CSS функцията calc() ви позволява да комбинирате различни мерни единици и да задавате изчисления директно в декларациите. Например, ако искате да смесите фиксирана стойност (px) с адаптивна (% или vw), можете да използвате:

.example {
  font-size: calc(1rem + 2vw);
}

Така текстът леко ще нараства при по-широки екрани, но ще запази минимална основа от 1rem. Това предоставя по-прецизен контрол върху оформленията, тъй като можете да намерите „златна среда“ между различни подходи.

Когато говорим за типографски скали, често се използват Major Third (1.25), Minor Third (1.20), Perfect Fourth (1.333) и други стойности, за да изградим хармонична йерархия между заглавия, подзаглавия и параграфи. С calc() можете да експериментирате с различни множители. Например:

h1 {
  font-size: calc(1rem * 1.333); /* Perfect Fourth (около 21.3px при 16px база) */
}
h2 {
  font-size: calc(1rem * 1.25);  /* Major Third (20px при 16px база) */
}
h3 {
  font-size: calc(1rem * 1.2);   /* Minor Third (19.2px при 16px база) */
}

Този подход ви позволява да създадете по-прецизно, балансирано и последователно типографско оформление, което визуално подкрепя съдържанието на страницата и улеснява четенето.

Използване на font-size: clamp() за отзивчив дизайн на шрифтовете

Функцията clamp() в CSS позволява да зададете минимална, предпочитана (включително динамична) и максимална стойност на даден параметър (най-често шрифт). С нейна помощ можете да дефинирате „граници“, в които даден елемент се преоразмерява плавно при промяна на ширината на прозореца.

.responsive-text {
  font-size: clamp(1rem, 4vw, 2rem);
}

• Минимална стойност (1rem): Шрифтът няма да бъде по-малък от 1rem, дори на много тесни екрани.
• Предпочитана стойност (4vw): Междинният растеж се базира на ширината на прозореца (4% от viewport ширината).
• Максимална стойност (2rem): Шрифтът няма да надвишава 2rem, което предпазва от прекомерно раздуване на големи екрани.

По този начин clamp() балансира между достъпност (четливост) и гъвкав дизайн, без да е необходимо да пишете отделни Media Queries за всеки breakpoint. Тази техника става все по-популярна за създаване на плавни, адаптивни типографски оформления, особено когато комбинирате различни мерни единици (px, rem, vw и др.) и искате да запазите контрол върху крайния резултат на различни устройства.

В заключение

Изборът на правилната CSS единица (PX, REM, EM, %, VH, VW) и подходящите Media Queries е ключов за оптималния външен вид, четимост и адаптивност на вашия WordPress сайт. Ето кратко обобщение:

• PX: Идеални за статични елементи, при които искате 100% идентичен вид.
• %: Отлични за флуидни оформления и динамични размери, които зависят от родителския контейнер.
• VH/VW: Основават се на височината и ширината на прозореца; идеални за цял екран (fullscreen) секции и креативни дизайни.
• REM: Страхотни за шрифтове и достъпност; винаги се базират на размера в root (обикновено 16px).
• EM: Мощни при line-height и бутони, но могат да бъдат „трудни“ в дълбоко вложени елементи.
• Media Queries: Позволяват ви да адаптирате дизайна към различни ширини и устройства, гарантирайки удобство за потребителите на всякакви екрани.

Когато ги комбинирате разумно, ще постигнете професионален, отзивчив и достъпен WordPress дизайн. Експериментирайте смело и не забравяйте, че истинската сила идва от разбирането на логиката зад всяка единица и Media Query – така ще осигурите безпроблемно потребителско изживяване на всяко устройство.